“Откривам новия завод за вело… за вело… Абе за колелета”
Тодор Живков, при откриването на завод “Балкан”.
Шегата настрана, велосипедите са все по-популярни, както за екскурзии сред природата, така и за придвижване из града. Чудесно средство са в претъпкания градски център, където се придвижват далеч по-бързо от автомобилите. А ако имате време, са полезни и за преходи до по-крайните квартали.
Идва пролетта, и много хора тръгват да си избират велосипеди. Като човек, минал през това, смятам да споделя някои неща. Принципно на тази тема може да се напише многотомник, така че ще се огранича до най-най основните неща.
Купуването:
Ментета наоколо колкото щете. Да си вземете евтино колело от “Илиенци” е сигурен начин да се сдобиете в едноседмичен срок с петнайсетина кила желязо, годни единствено за претопяване. По-скъпите също не са гарантирани срещу ментеливост, но поне можете и да случите на свястно.
Ако търсите нещо добро за не много пари, огледайте се за магазини за велосипеди втора ръка. Малко са, но ги има. Търсете велосипед, който да е на поне пет години – ако ги е преживял, ще живее и още. Или велосипеди внос от Германия, Холандия, Австрия– тези, които ги докарват, разбират от тях. Не биха си дали труда да докарат боклук.
Дори когато имате повечко пари, велосипедите втора ръка са опция. Моят ми струваше 800 днешни лева на старо, и за шест години съм му сменял само накладки, като се износят (а карам доста… или поне карах, преди да ме притисне нямането на време). И има всички изгледи през следващите десет години също да не ми напомни какво е ремонт.
Какво да се следи при купуване:
Основно типовете велосипеди са два: бегачи и байкове.
Байковете са модерно нещо. Все едно да караш джип. Но и при джиповете има булевардни и истински, и булевардните са супер за фукане, но често са абонирани за механика… Има и истински байкове. Но аз лично не съм виждал истински под 500 долара, и дори такива са изключителна рядкост. Процентът на ментетата спада под 50 някъде над 900 долара.
Бегачите са далеч по-издръжливи и здрави, отколкото повечето хора предполагат – особено ако са истински. (Лепящите се гуми са нежни и често се пукат, а са скъпи – но бегачи с външна и вътрешна гума има предостатъчно.) Неведнъж съм се катерил до Черни връх с моя (върху него, а не с него на гръб) – няма му нищо. Затова, ако искате да се фукате, си купете каквото е лъскаво и шарено – но ако искате да карате колело, потърсете бегач, или скъп байк.
Байковете често имат много скорости – 18, 21, дори 24. Не съм видял още човек, на който те да трябват реално (карал съм байк повече от 5 години, така че имам опита). Сегашният ми велосипед има 12 скорости, от които ползвам реално 2-3; ако се катеря до Черни връх – още една-две, и толкова.
Превключвателите на скорости могат да бъдат фиксирани или плавни. Тези на кормилото са по-удобни. За задните скорости, които са повече, фиксираните превключватели обикновено са ОК; за предните обаче веригата може да стърже леко в декланшора, когато отзад сте на 1 или 6 венец. Затова аз лично предпочитам плавен превключвател отпред. (Задният ми също е плавен, но това е въпрос на навик.)
Най-прост начин да прецените качеството като цяло е лекотата. Ако велосипедът е лек, обикновено е качествен. (В сметката не влизат джунджуриите по него. Повече джунджурии – по-малко доверие.) Погледнете също тръбите му, особено тези на задната вилка, ако е бегач. Ако са с еднакъв диаметър, говори за по-ниско качество; ако променят диаметъра си, особено ако е не равномерно, а “дъгообразно”, говори за по-високо качество. Ако са заварявани една за друга, качеството е по-ниско; ако са захванати с муфи, е по-високо. Изчанчените рамки с амортисьори галят окото, но далеч не винаги са добри. Изобщо, колкото по-традиционно изглежда велосипедът, толкова по-добър е обикновено, при еднаква цена.
Поддръжката:
Ако нещо се счупи, очевидно е за ремонт. Не сте ли механици с опит, по-добре дайте нещото да го ремонтира специалист. Тези на Колодрума са добри. Тези на ъгъла на Женски пазар са евтини, и понякога също не са некадърни. А и механиците с опит, но не от велосипеди, понякога правят поразии. Любимата ми гледка е как някой идиот се опитва да свали заден венец със секач или подобен инструмент…
Извън ремонтите, правете следните проверки:
Верига: Изисква единствено смазване. Прави се често, със специален спрей за верига. Ако нямате, с машинно масло – колкото се може по-тънко. Финото машинно масло обикновено е достатъчно добро. Колкото по-тънко маслото, толкова по-често и по-малко се смазва. С фино машинно масло обикновено се капват по две-три капки веднъж седмично, и веригата се развърта усилено, за да се омаже хубаво. При каране в мокро време е добре да се смазва всеки ден.
Ако веригата прескача, проверете правилно ли е натегната. Трябва при раздвижване нагоре-надолу в средата на участъка между преден и заден венец да можете да я отклоните с не повече от сантиметър-два. Друга причина за прескачане е износен докрай венец, обикновено задният. Зъбите му трябва да са с плоско отрязани върхове; заострени ли са като зъби на трион върховете, са износени. В този случай венецът трябва да се смени (заедно с веригата – верига и заден венец се сменят обикновено заедно).
Хлабини: Проверяват се основно четири места – двете главини, средна ос и предна вилка. Някои модели имат и други места за проверяване на хлабини.
Главините се проверяват, като хванете спица, която е точно между раменете на вилката, и я разклатите странично, към двете рамена.
За да проверите средната ос, хванете десния курбел (металното рамо, в което е завинтен педалът), и го разклатете странично. Следете също дали левият курбел се клати заедно с десния – може клиновете, които държат курбелите към оста, да са износени.
За да проверите предната вилка, стиснете здраво предната спирачка, хванете кормилото и се опитайте да движите по няколко сантиметра велосипеда напред-назад.
Ако в който и да е случай усетите луфт, дори най-слаб, вземете мерки. Карането с луфт разбива частите – скоро ще имате нужда не от настройка, а от смяна.
Ако скъсате спица, сменете я колкото се може по-бързо. Да, може да се кара дълго и без спица. Но това огъва шината, товари околните спици, и уморява материала им – прави ги по-лесни за късане, дори след като сте поставили новата спица. Покривени от удари шини е най-добре да ги изправи майстор.
Помпане на гуми: Виждал съм хора, които недонапомпват гумите, за да “вози меко”. Не е добра идея. Гума, особено бегачова, се помпа до степен здрав мъж да не може да я притисне забележимо с пръсти. Ако е по-тънка, повече. Хем пази шините от подбиване по-добре, хем усилието за въртене намалява много осезателно.
Сила на спиране при стискане на спирачката: Правилно е спирачките да “коват” (и предната, и задната!). Правил съм много опити да се преобърна с “ковяща” предна спирачка, и не съм успял. И съм виждал как изглеждат “предвидливи” “майстори”, разхлабили предната си спирачка, след катастрофа. Изводите са си за вас – ПРЕДУПРЕДЕНИ СТЕ.
Светлоотразители: Колкото повече, толкова по-добре. Продават се, и са евтини. На спиците на колелата поставете кръгли светлоотразители, по два във всяка посока (два двустранни или четири едностранни) на колело. На задната вилка залепете червени светлоотразителни лепенки, на предната отстрани – жълти, отпред на кормилото – бели. НЕ разчитайте само на светещи фарчета и стопчета – задължителни са, но човек винаги може да забрави да ги включи. И на мен ми се е случвало.
Фарове и стопове: Има както захранващи се от динамо, така и такива с батерия. Напоследък са добри тези с диодни лампички – издържат много часове с комплект батерийки, и се виждат от много далече. Ако ще карате по тъмно или в сумрак, е задължително да имате и двете – както заради КАТ, така и заради собственото ви здраве и живот.
Звуков сигнал: Сложете си звънче, тромбичка или нещо подобно. В града ще ви спести доста преграквания.
Пазенето:
След като имате велосипед, трябва да го пазите. Основно като го заключвате, когато го оставяте за малко някъде.
Първо и основно правило: велосипедът се заключва на място с повече хора, и по-бърз човекопоток. Пустият наглед вход е идеалното място за крадене на велосипед – дори да е заключен за тръбите на парното, крадецът реже катинара на спокойствие. Ако обаче велосипедът е заключен на спирка, само дрогиран до ушите би се опитал да го открадне. По същата причина, заключването на велосипеда денем е по-безопасно, отколкото това рано сутрин или късно вечер.
Катинар: Изделията, които заключват колелата на велосипеда да не се въртят, са любими на крадците. Колата пристига, мятат колелото в нея, и изчезват за 5 секунди. Използвайте само катинари, които заключват колелото ЗА нещо – и то здраво нещо. Не разчитайте, че крадецът е природозащитник и ще се посвени да счупи тъничкото дръвче.
Подберете си катинар с дълго жило – може да се наложи да заключвате за нещо дебело. То позволява и да го омотаете около рамката и през задното колело – така дори сръчен крадец с много време трудно ще открадне нещо повече от предното колело. Подбирайте дебели жила; ако жилото е с пластмасова обвивка, дръпнете я настрани в някой от краищата, за да видите колко реално е дебело металното жило вътре. (По-опитна ръка може да го прецени на тежест.) Масивните и неудобни за захващане ключалки също са за предпочитане пред тези, които са лесни за чупене с клещи или подобни инструменти. Ключалките с ключове са МНОГО за предпочитане пред такива с кодове, по куп причини.
Когато оставяте велосипеда си някъде, независимо на колко многолюдно място е, задължително или го наглеждайте вие през минута-две, или помолете някой да му хвърля едно око. Въпреки всичко е полезно. Ако ще се задържите повече, го заключете пред място, от което хората обикновено излизат бързо, или го виждат лесно – ако например отивате до учреждение, заключете колелото пред съседното кафе (ако няма как да го оставите при портиера).
Ако видите някой нахалник (особено в компанията на други) да се опитва да го краде, веднага излизате и крещите за полиция. Не налитайте директно на бой – крадецът като правило има помощници наоколо, и докато трима-четирима ви пребиват, велосипедът изчезва. Дръжте се на безопасно разстояние от крадеца, и непрекъснато крещете за полиция колкото сили имате. (Вечер в панелните комплекси по-добра работа върши “Крадат колата!”.)
източник: http://www.gatchev.info/blog/?p=69
